Филмът „Mother!“ на Дарън Аронофски. Помислете, преди да го гледате.

„Mother!“ е брутален и доста откачен филм на любимия ми режисьор Дарън Аронофски.

Няма да се хареса на много хора, но аз успях да го изгледам почти без да се разсейвам.  Нещо повече: С нарастващо удивление! 

В твърде артистично и зловещо разгърната метафора, според някои тълкователи, е показано човечеството и отношението му към майката Природа. Себичният Творец (първата откровено слаба роля на Хавиер Бардем, която съм гледал) кани екзалтираните си почитатели на гости у дома, където живее с бременната си жена. И настава един хорър… И като пищят, пищят, не си играят. Та чак Земята се тресе!

Всъщност настава това, което познаваме от историята и от Библията. Не е никак приятно за гледане, макар да е направено с неподражаем талант. И сигурно на това се дължат лошите отзиви. Хубавичко си помислете, преди да го дръпнете. После да не се гледаме с наведени очи! 🙂

Георги Календеров


Хаштаг: #mothermovie
Страница: https://www.facebook.com/OfficialMotherMovie/
ИМДБ: http://www.imdb.com/title/tt5109784/
Има го с добри субтитри в Замунда.

Надолу цитирам един коментар от Замунда, вероятно превод, който е пълен със спойлери, така че ако не искате да си развалите удоволствието от гледането, не го четете! Тоест ако сте изгледали първия един час от филма и все още искате да продължите да го гледате, тогава може да четете:

За тези, които не са разбрали филма

Целия филм е символика и алегория на сътворението и Библията.

В края на филма всички герои са с малка буква, с изключение на Бардем, неговия герой е „Him“… който е..

Дженифър символизира майката Природа (Земя), (пре)сътворена от Създателя (Бардем) с нейните неканени гости. Божиите творения имат особеността да са диви, което го кара да продължи да изчиства работата си и да започва отново и отново, докато я подобри.

Бардем е обсебен от мистериозен кристал, който държи в кабинета си и никой не може да го докосва. Героят на Бардем често злоупотребява с милостивата природа на Лорънс. Но тя го оправдава с това, че нейният съпруг е много специален вид гений и се нуждае от време и пространство, за да създаде следващата си работа.

Вдъхновението го спохожда с пристигането на Ед Харис (Адам). Харис, който скоро ще умре. По едно време отива да се къпе. Мярва се белег на гърба му (реброто). И на следващия ден се появява Мишел Пфайфър (Ева) направена от реброто на Харис (Адам) за една нощ. Тя е особено привлечена от кристала на Бардем, въпреки че Лорънс многократно ѝ казва да не го пипа.

По-бързо, отколкото можете да кажете „забранен плод“, Пфайфър е вдигнала кристала и случайно го е изпуснала на земята, запращайки щастливия дом на Лорънс по дяволите.

Точно след взимането на забранения плод, те двамата вече правят секс.

На другия ден се появяват техните синове – представляващи Каин и Авел (синовете на Адам и Ева).

Двамата се скарват пред очевидното предателство на баща си. Точно както и при техните библейски колеги, се стига до битка, достигаща кулминацията, при която единия брат убива другия.

Девет месеца по-късно, Лорънс е бременна, а Бардем е доволен, че е създал една дива творба (поема?), довела до публична истерия. Двойката се подготвя за тиха вечеря, но стотици фенове на Бардем пристигат, търсейки отчаяни любовта му и възхваляващи работата му. Но тази преданост към думите на Бардем се превръща в насилие. В отговор на падението на човека къщата се превръща в лудница, епицентър на хаос и неподчинение.

Новороденият син на Лорънс е очевидна алегория с Исус, а следващите сцени, в които бебето е взето от нея и минава през тълпата, отговаря на съдбата му – Исусовото съдбовно пътешествие до разпъването. Бебето се убива уж случайно и Лорънс се ужасява, откривайки, че не само единственият ѝ син е умрял, но че тълпата го е изяла – пряк паралел с хляба и виното (тялото и кръвта на Христос).

Героинята на Лорънс е опустошена, изборът след смъртта на сина ѝ води до версията на Майката от библейския голям потоп, който връща Земята в нейното състояние преди създаването ѝ. Домът е разрушен, последователите са убити, не остава нищо, освен Бардем и ужасно изгорената Лорънс.

„Никога не бях достатъчна за теб“, казва тя на Бардем, като му позволява да изтръгне сърцето ѝ. То се е превърнало в същия кристал, унищожен по-рано във филма, и магически връща дома (Райската градина) обратно към това, което някога е бил. Дали самият кристал има някакъв библейски паралел, остава някак неясен.

В самия край на филма една напълно различна жена е на мястото на Лорънс като последната версия на „Майката природа“. Тя се събужда точно по същия начин, както и Лорънс в началото на филма, като Бардем сигурно се надява, че този път нещата ще бъдат различни….
––––––––––––
„Филмът изобразява изнасилването и мъчението на Майката Земя“, казва Лорънс в интервю – Не е за всички. Трудно е да гледате този филм. Но е важно хората да разберат алегорията, която въплътихме.“

Автор на превода със спойлерите:
ozika

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s